самозасекли

Речник на българския език

1. самозасекли — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самозасекли е производна форма на самозасека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самозасекли — мин. деят. св. прич. мн. ч.

самозасекли е производна форма на самозасека (мин. деят. св. прич. мн. ч.).