самозапалил съм

Речник на българския език

1. самозапалил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самозапалил съм е производна форма на самозапаля (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. самозапалил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самозапалил съм е производна форма на самозапаля (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).