самозапалил си

Речник на българския език

1. самозапалил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самозапалил си е производна форма на самозапаля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. самозапалил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самозапалил си е производна форма на самозапаля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).