самозапалил е

Речник на българския език

1. самозапалил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самозапалил е е производна форма на самозапаля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самозапалил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самозапалил е е производна форма на самозапаля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).