самозапалило си

Речник на българския език

1. самозапалило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самозапалило си е производна форма на самозапаля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. самозапалило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самозапалило си е производна форма на самозапаля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).