самозапалило е

Речник на българския език

1. самозапалило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самозапалило е е производна форма на самозапаля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самозапалило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самозапалило е е производна форма на самозапаля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).