самозапалило

Речник на българския език

1. самозапалило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самозапалило е производна форма на самозапаля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самозапалило — мин. деят. св. прич. ср. р.

самозапалило е производна форма на самозапаля (мин. деят. св. прич. ср. р.).