самозапалили

Речник на българския език

1. самозапалили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самозапалили е производна форма на самозапаля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самозапалили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

самозапалили е производна форма на самозапаля (мин. деят. св. прич. мн. ч.).