самозапалила

Речник на българския език

1. самозапалила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самозапалила е производна форма на самозапаля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самозапалила — мин. деят. св. прич. ж. р.

самозапалила е производна форма на самозапаля (мин. деят. св. прич. ж. р.).