самозапалил

Речник на българския език

1. самозапалил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самозапалил е производна форма на самозапаля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самозапалил — мин. деят. св. прич. м. р.

самозапалил е производна форма на самозапаля (мин. деят. св. прич. м. р.).