самозапали

Речник на българския език

1. самозапали — сег. вр., 3 л., ед. ч.

самозапали е производна форма на самозапаля (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. самозапали — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самозапали е производна форма на самозапаля (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. самозапали — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самозапали е производна форма на самозапаля (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. самозапали — повелително наклонение, ед. ч.

самозапали е производна форма на самозапаля (повелително наклонение, ед. ч.).