самозапалеше

Речник на българския език

1. самозапалеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

самозапалеше е производна форма на самозапаля (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. самозапалеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

самозапалеше е производна форма на самозапаля (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).