самозапалело

Речник на българския език

1. самозапалело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самозапалело е производна форма на самозапаля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самозапалело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самозапалело е производна форма на самозапаля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).