самозапалели

Речник на българския език

1. самозапалели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

самозапалели е производна форма на самозапаля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самозапалели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

самозапалели е производна форма на самозапаля (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).