самозапалела

Речник на българския език

1. самозапалела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самозапалела е производна форма на самозапаля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самозапалела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

самозапалела е производна форма на самозапаля (мин. деят. несв. прич. ж. р.).