самозапалел

Речник на българския език

1. самозапалел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самозапалел е производна форма на самозапаля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самозапалел — мин. деят. несв. прич. м. р.

самозапалел е производна форма на самозапаля (мин. деят. несв. прич. м. р.).