самозапазило е

Речник на българския език

1. самозапазило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самозапазило е е производна форма на самозапазя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самозапазило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самозапазило е е производна форма на самозапазя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).