самозапазило

Речник на българския език

1. самозапазило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самозапазило е производна форма на самозапазя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самозапазило — мин. деят. св. прич. ср. р.

самозапазило е производна форма на самозапазя (мин. деят. св. прич. ср. р.).