самозапазили

Речник на българския език

1. самозапазили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самозапазили е производна форма на самозапазя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самозапазили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

самозапазили е производна форма на самозапазя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).