самозапазело

Речник на българския език

1. самозапазело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самозапазело е производна форма на самозапазя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самозапазело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самозапазело е производна форма на самозапазя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).