самозапазели

Речник на българския език

1. самозапазели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

самозапазели е производна форма на самозапазя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самозапазели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

самозапазели е производна форма на самозапазя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).