самозапазел

Речник на българския език

1. самозапазел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самозапазел е производна форма на самозапазя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самозапазел — мин. деят. несв. прич. м. р.

самозапазел е производна форма на самозапазя (мин. деят. несв. прич. м. р.).