самозапазвал

Речник на българския език

1. самозапазвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самозапазвал е производна форма на самозапазвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самозапазвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самозапазвал е производна форма на самозапазвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самозапазвал — мин. деят. св. прич. м. р.

самозапазвал е производна форма на самозапазвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. самозапазвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

самозапазвал е производна форма на самозапазвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).