самозалъгало

Речник на българския език

1. самозалъгало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самозалъгало е производна форма на самозалъжа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самозалъгало — мин. деят. св. прич. ср. р.

самозалъгало е производна форма на самозалъжа (мин. деят. св. прич. ср. р.).