самозалепвало

Речник на българския език

1. самозалепвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самозалепвало е производна форма на самозалепвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самозалепвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самозалепвало е производна форма на самозалепвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самозалепвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

самозалепвало е производна форма на самозалепвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. самозалепвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самозалепвало е производна форма на самозалепвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).