самозадоволявало си

Речник на българския език

1. самозадоволявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самозадоволявало си е производна форма на самозадоволявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. самозадоволявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самозадоволявало си е производна форма на самозадоволявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. самозадоволявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самозадоволявало си е производна форма на самозадоволявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).