самозадоволявало е

Речник на българския език

1. самозадоволявало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самозадоволявало е е производна форма на самозадоволявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самозадоволявало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самозадоволявало е е производна форма на самозадоволявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самозадоволявало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самозадоволявало е е производна форма на самозадоволявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).