самозадоволявало

Речник на българския език

1. самозадоволявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самозадоволявало е производна форма на самозадоволявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самозадоволявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самозадоволявало е производна форма на самозадоволявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самозадоволявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

самозадоволявало е производна форма на самозадоволявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. самозадоволявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самозадоволявало е производна форма на самозадоволявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).