самозадоволявал

Речник на българския език

1. самозадоволявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самозадоволявал е производна форма на самозадоволявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самозадоволявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самозадоволявал е производна форма на самозадоволявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самозадоволявал — мин. деят. св. прич. м. р.

самозадоволявал е производна форма на самозадоволявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. самозадоволявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

самозадоволявал е производна форма на самозадоволявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).