самозаблуждавал си

Речник на българския език

1. самозаблуждавал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самозаблуждавал си е производна форма на самозаблуждавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. самозаблуждавал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самозаблуждавал си е производна форма на самозаблуждавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. самозаблуждавал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самозаблуждавал си е производна форма на самозаблуждавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).