самозаблуждавал е

Речник на българския език

1. самозаблуждавал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самозаблуждавал е е производна форма на самозаблуждавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самозаблуждавал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самозаблуждавал е е производна форма на самозаблуждавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самозаблуждавал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самозаблуждавал е е производна форма на самозаблуждавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).