самозаблуждавало

Речник на българския език

1. самозаблуждавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самозаблуждавало е производна форма на самозаблуждавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самозаблуждавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самозаблуждавало е производна форма на самозаблуждавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самозаблуждавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

самозаблуждавало е производна форма на самозаблуждавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. самозаблуждавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самозаблуждавало е производна форма на самозаблуждавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).