самозаблуждавал

Речник на българския език

1. самозаблуждавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самозаблуждавал е производна форма на самозаблуждавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самозаблуждавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самозаблуждавал е производна форма на самозаблуждавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самозаблуждавал — мин. деят. св. прич. м. р.

самозаблуждавал е производна форма на самозаблуждавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. самозаблуждавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

самозаблуждавал е производна форма на самозаблуждавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).