самозаблудял съм

Речник на българския език

1. самозаблудял съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самозаблудял съм е производна форма на самозаблудя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).