самозаблудял е

Речник на българския език

1. самозаблудял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самозаблудял е е производна форма на самозаблудя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).