самозаблудяло е

Речник на българския език

1. самозаблудяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самозаблудяло е е производна форма на самозаблудя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).