самозаблудяло

Речник на българския език

1. самозаблудяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самозаблудяло е производна форма на самозаблудя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самозаблудяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самозаблудяло е производна форма на самозаблудя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).