самозаблудяла

Речник на българския език

1. самозаблудяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самозаблудяла е производна форма на самозаблудя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самозаблудяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

самозаблудяла е производна форма на самозаблудя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).