самозаблудял

Речник на българския език

1. самозаблудял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самозаблудял е производна форма на самозаблудя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самозаблудял — мин. деят. несв. прич. м. р.

самозаблудял е производна форма на самозаблудя (мин. деят. несв. прич. м. р.).