самозаблудите

Речник на българския език

1. самозаблудите — мн. ч. членувано

самозаблудите е производна форма на самозаблуда (мн. ч. членувано).

2. самозаблудите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

самозаблудите е производна форма на самозаблудя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).