самозаблудил съм

Речник на българския език

1. самозаблудил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самозаблудил съм е производна форма на самозаблудя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. самозаблудил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самозаблудил съм е производна форма на самозаблудя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).