самозаблудил е

Речник на българския език

1. самозаблудил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самозаблудил е е производна форма на самозаблудя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самозаблудил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самозаблудил е е производна форма на самозаблудя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).