самозаблудило съм

Речник на българския език

1. самозаблудило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самозаблудило съм е производна форма на самозаблудя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. самозаблудило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самозаблудило съм е производна форма на самозаблудя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).