самозаблудило си

Речник на българския език

1. самозаблудило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самозаблудило си е производна форма на самозаблудя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. самозаблудило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самозаблудило си е производна форма на самозаблудя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).