самозаблудило

Речник на българския език

1. самозаблудило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самозаблудило е производна форма на самозаблудя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самозаблудило — мин. деят. св. прич. ср. р.

самозаблудило е производна форма на самозаблудя (мин. деят. св. прич. ср. р.).