самозаблудили

Речник на българския език

1. самозаблудили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самозаблудили е производна форма на самозаблудя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самозаблудили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

самозаблудили е производна форма на самозаблудя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).