самозаблудила

Речник на българския език

1. самозаблудила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самозаблудила е производна форма на самозаблудя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самозаблудила — мин. деят. св. прич. ж. р.

самозаблудила е производна форма на самозаблудя (мин. деят. св. прич. ж. р.).