1. самозаблудил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
самозаблудил е производна форма на самозаблудя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2. самозаблудил — мин. деят. св. прич. м. р.
самозаблудил е производна форма на самозаблудя (мин. деят. св. прич. м. р.).