самозаблудели

Речник на българския език

1. самозаблудели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

самозаблудели е производна форма на самозаблудя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самозаблудели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

самозаблудели е производна форма на самозаблудя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).