самодоказваха

Речник на българския език

1. самодоказваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самодоказваха е производна форма на самодоказвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самодоказваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

самодоказваха е производна форма на самодоказвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).